ВЪЗМУЩЕНИЕ ИЛИ НЕГОДУВАНИЕ

Едва ли има човек, който в даден момент от живота си да не е изпитвал възмущение. Има СПРАВЕДЛИВОТО ВЪЗМУЩЕНИЕ и то е гневен изблик, който се надига в нас когато видим някаква неправда и се ядосваме, защото искаме тази неправда да бъде прекратена.

Проблемът не е, че се ядосваме, гневът само ни сигнализира, че нещо трябва да се направи. По-важното е какво правим, когато се ядосаме! Затова апостол Павел заостря вниманието ни, като казва: „когато се ядосате, внимавайте да не съгрешите“.

Има разлика между справедливо възмущение и възмущение, което е прерастнало в НЕГОДУВАНИЕ. Ако не осъзнаем кога сме преминали границата, можем да живееме с чувство за НЕГОДУВАНИЕ и да го приемаме като ЗДРАВОСЛОВНО чувство за справедливост. То ще ни ‘яде“ отвътре и може да предизвика дори физически проблеми.

Ние не негодуваме срещу бурята, силния вятър или някакво природно явление, ние храним негодувание срещу даден човек, понеже сме се почувствали унижени от него и вярваме, че достойнството ни е било потъпкано, затова имаме право да му се ядосваме и и да искаме той да си плати!

Негодуванието може да ни тласне към отмъщение – може да не нараним физически. Но, дали не наказваме като млъкваме; изолираме се; сърдим се; не сме на разположение; така обясняваме колко ни боли, че на другия да му стане гадно….

Колко хора, дори след като са отмъстили не само, че не са спрели да негодуват, а дори са намразили другия човек. Защо? Защото коренът на негодуванието е СРАМА. Унижението, което сме усетили е провокирало в нас чувството за срам – срам, който ни кара да се съмняваме в собственото си достойнство. Ние сме отворили врата за чувството на срам и сме се съгласили с всички негативни мисли , които са ни заляли. Да прибавим и работата на дявола, който подсилва и утвърждава този процес вътре в нас. За това най-важното е, първо да се справим със срама.
Негодуванието казва: „Другият е виновен!“ а истината е, че ние имаме проблем със себе си, трябва да го видим и да се справим с него.

Как да се освободя от негодуванието?
Ще простя! „Няма да гледам съчицата….ще погледна и гредата..“ Матей 3:7
Ще бъда вкоренен в Христос, за да знам кой съм в Него и да не вярвам лъжи за себе си!
Ще контролирам мислите си, за да не допускам възмущението да се превръща в негодувание! Това ще ме пази да не бъда критичен и да не виждам в другите само негативното.

„Повече от всичко, което пазя, ще пазя сърцето си, защото от него са изворите на живот!“ – взето от НАЙ-МЪДРАТА КНИГА