Разтревожен съм ….

Какво да направя, ако след като съм се молила, тревогата ми все още не е изчезнала – продължавам да се моля! Ако изградим навика да се молим често, ще се научим как да запазваме спокойствието и мира в себе си. Докато чакаме Бог да успокои сърцата ни, ще получим облекчение от страха, който се опитва да обвземе нашия дух.

Може да сме изкушавани да мислим, че молитвата ни не е ефективна или по някакъв начин сме се провалили, защото безпокойството се е върнало, веднага след като сме казали “Амин”. Но, нека да приемем, че щом безпокойството продължава, това е сигнал, че имаме нужда от повече време с Бог, в което да Му кажем всички подробности, които ни тревожат; да Му споделим колко мъчително е това чувство; да си признаем, че се страхуваме, че Той няма да отговори навреме на молитвата ни.

Да сме загрижени за даден проблем не е равносилно на притеснение. Ако се притесняваме, ние сме избрали да се измъчваме, вместо да предадем напълно проблема си на Господа. Ако сме склонни много да се тревожим, трябва много да се молим.

В такива случаи нашата молитва трябва да е:

“Господи, това е проблем, с който Ти трябва да се справиш. Ти поеми контрол над него. Кажи ми какво искаш да направя, ако трябва да се включа в разрешаването му. Оставям го на Теб и го считам за разрешен!”

От тук нататък, трябва да научим ума си да не се притеснява и ДА НЕ ТЪРСИ ОТГОВОР ИЛИ ДА СЕ ОПИТВА ДА НАМЕРИ РАЗРЕШЕНИЕ.

Ние сме разрешили проблема, като сме го предали на Господа и нашата най-голяма отговорност е да чакаме Неговото водителство. Той ясно ще ни каже, ако ние трябва да направим нещо.

Докато чакаме и Му се доверяваме, Той ще насочва мислите ни към следващата стъпка, която да предприемем. И ако не ни води да направим нещо – просто не трябва да правим нищо.

Той ще поеме нещата в своите ръце!