Правя си заключение или проучвам?

В нашите взаимоотношения с хората попадаме в много и различни ситуации. Това, което сме склонни е, да си правим заключения за намеренията, мотивите и действията на хората.

Но често тези заключения са погрешни.

Има и друг начин, по който можем да подходим – да проучим намеренията, мотивите и действията на хората, като им зададем въпроси и получим повече информация, преди да си правим прибързани заключения, които ще определят нашето отношение към тях.

Взаимоотношения, в които по-скоро проучваме, продължават по-дълго време.

Когато си позволим да останем искрено заинтересовани, защо някой се е държал по съответния начин, ние оставаме вратата между сърцата ни отворена. Създаваме възможност както нашите взаимоотношения да се развиват, така и да израстваме индивидуално.

Ако тълкуваме намеренията, мотивите и действията на хората, разчитайки само на своите предположенията, които са повлияни от собствените ни проблеми и убеждения, е много вероятно да попречим на тези взаимоотношения да се развиват и да пропуснем възможността ние самите да израснем.

Истината е, че има безброй причини някой да се държи по съответния начин. И заключението, което правим често е погрешно.

По-добре е, първо да проучим, защото така даваме шанс на взаимоотношенията да се развият, а не ги обричаме на разрушаване и опознаваме хората по-добре.

Опознаването на онези, които имат значение за нас, подържа огъня на взаимоотношенията!