Не съм съгласен…

Умеея ли да разговарям – не просто да си кажа това, което мисля?
Умеея ли да изслушам другия, да не се съглася с него и да споделя с уважение различното си мнение?
Умеея ли да ценя мнението на другия, дори да го считам за неправилно, без да се държа все едно аз зная най-добре?
Умеея ли да понеса факта, че другия има различно мнение, без да се чувам отхвърлен, неодобрен, провален или предаден?
ТОВА Е ЗРЯЛОСТ!

Ако ценим взаимоотношенията и искаме да ги пазим, трябва често да си задаваме подобни въпроси, защото техният отговор ще определи дали успяваме, въпреки различията, които имаме.

Иска се зрялост да не се съгласим с нещо, което другия казва, вярва или прави, но да го уважаваме като личност.
Иска се зрялост да не казваме за някой: „Не го харесвам!“, ако всъщност не харесваме това, което казва или върши.
Иска се зрялост да се чувстваме удобно с различното мнение, без да се ядосваме; без да налагаме нашето или късаме взаимоотношения.
Иска се зрялост, когато не разбираме чуждото мнението, да не бързаме да го отхвърляме или считаме за неправилно.
Иска се зрялост да не изразяваме несъгласието си по начин, който да кара другия да се чувства глупав, некомпетентен или критикуван.

Стремим ли се към зрялост? Ако отговорът ни е „ДА“, то Бог ще използва различните ситуации, в които попадаме, за да ни помогне да постигнем целта си.