Когато грижата се превърне в контрол

 

Първо, искам да кажа някои важни неща за начина, по който сме създадени, за да не се окаже, че се обвиняваме и отричаме потребности и склонности, които Бог е вложил в нас.

 

Ти и аз сме уникални личности. Притежаваме дарби и чувстваме подсъзнателен подтик да ги практикуваме. Най-приятно е да вършим нещо, за което Бог ни е създал, защото то ни носи голямо удовлетворение. Затова е важно да познаваме себе си и начина, по който Бог ни е създал.

 

Някои от дарбите си можем да практикуваме сами, не са ни необходими хора. Но други не можем.

Ако сме надарени да бъдем лидери, трябва да има кого да водим.

Ако сме надарени да състрадаваме, трябва да има на кого да състрадваме.

Ако сме създадени да се грижим, нужни са хора, които са в нужда.

Ако сме надарени да правим бизнес, имаме нужда от хора, които да ни съдействат да постигнем целите си.

 

Практикувайки дарбите, с които Бог ни е създал, ние имаме потребност да бъдем оценявани; нашите постижения, услуги, грижа да бъдат признавани и одобрявани. За всеки от нас това е форма на мотивация, която ни помага да продъжим. Липсата на мотивация изтощава.

Имаме нужда да ги получим от хората, на които служим, защото така се чувстваме полезни.

 

Но нашето емоционално състояние не трябва да зависи от реакцията на хората. Ние трябва да се справяме дори, когато не сме оценени.

Ако липсата на оценяване срива вътрешния ни мир, имаме проблем – ние сме зависими от хората.

 

Затова трябва да търсим помощта на Бог от когото да получаваме признание, защото без Неговата помощ ще се разгневяваме или ще изпадаме в самосъжаление.

 

ДА, НИЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАМЕ С ХОРА!

 

Невъзможно е да се справим сами! Но е много важно, начина, по който подхождаме към другите – да не ги кара да се чувстват използвани и да не прекрачваме лични им граници!

 

ТА КОГА ГРИЖАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В КОНТРОЛ?

 

Някои хора са привлечени от нуждата на другия и за тях е удовлетворение да помогнат.

Срещат човек, който страда, наранен е, изпаднал е в трудност, в немилост или е онеправдан. Те искат да го подкрепят, да дадат съвет или да помогнат. Това е чудесно, желанието им може наистина да е искрено.

 

Понякога така се започва, но после те поемат отговорност за живота на този човек и потребността да помогнат прераства в контрол. Вземат нуждата толкова при сърце, че решават на всяка цена да разрешат проблема му.

 

Поемат отговорност за действия и решения на човека, като без да усетят пренебрегват свободната му воля. Мнението и преценката им са толкова убедителни, че потърпевшия започва да се влияе от всичко, което му се казва, особено, ако като личност има нужда от мнение или съвет, за да вземе адекватно решение.

 

Такива хора очакват пълно доверие и следване на съветите им. Ако нуждаещият се не се съгласи с тях, те го обвиняват в неуважение и неоценяване на усилията му да помогне.

Предложи помощ, но не я натрапвай, нито се опитвай да налагаш мнението и съвета си, като единствен и най-правилен.

 

Бог ни е дал свободна воля и Той не я пренебрегва, дори когато вижда, че ще сгрешим. Позволява ни сами да изберем, да решим въпреки, че знае кое е най-доброто за нас.

Настоявайки да се приеме нашето мнение и съвет(за да снабдим някаква емоционална нужда), превръщаме грижата си в контрол и отваряме врата за духа на манипулация, който да действа чрез нас.

 

А и не трябва да забравяме, че колкото и да сме „съвършенни“, все пак сме хора и понякога грешим в преценката си!