Искам „да избягам“

Има периоди в нашия живот, когато усещаме, че сме на ръба на силите си, поради нещата, които ни се случват.
Напрежението е станало твърде голямо, а отговорностите твърде много.

Вече ни е трудно да се справяме с определени ситуации, които са започнали да се повтарят.

Децата непрекъснато спорят. Имаме чувството, че партньорът ни вече не ни уважава и обича както преди.
Твърде много хора очакват от нас да правим неща за тях.

Навсякъде се сблъскваме с конфликтни ситуации – на работното място, у дома, във взаимоотношенията с приятелите. Все в някоя област от живота ни има конфликт. Това няма ли да има край?!

Рик Уорън казва: „Ние или тъкмо излизаме от криза; посредата на самата криза сме или сме на ръба да изпаднем в криза.“

Но това е живота, той просто си е такъв! Една мъдра книга, която обичам казва, че „живота на човека е 70, 80 години ……, но повечето от тях са труд и скръб“. Много ми се иска да можехме да изтрием поне думата скръб, с труда все някак ще се справим!

Ако сме честни, понякога обаче ни идва твърде много. И тогава започваме да търсим начин …. „да избягаме“.
Ако „бягството“ е ЗДРАВОСЛОВНО, тогава ще търсим близост с Господа и сила от Него; ще преразгледаме моделите си на мислене, за видим дали не вярваме в някоя лъжа; ще пренаредим приоритети си; ще укрепим личните си граници и няма да позволяваме винаги всичко да е за наша сметка; ще изградим асертивност(увереност); няма да пренебрегваме почивката; ще пооправим някоя трудност във взаимотношенията; ще се стремим да снабдяваме нуждите на нашата личност(но, трябва да се познаваме); …… ще успеем да балансираме живота си и ще се успокоим.

Но, ако „бягството“ е НЕЗДРАВОСЛОВНО, то може да нарани много хора покрай нас. Но, понеже в такъв момент мислим по-скоро за себе си, а не за другите, ще решим, че си струва на всяка цена да задоволим примамливото си желание, защото така трудното ще остане зад гърба ни и ще ни олекне. Очакваме това, което ще направим да ни донесе удовлетворение.

Е, може да има някакви последствия, но нали трябва да бъдем щастливи. А и рекламите ни казват: „Ти го заслужаваш!“

Пристрастявания, порнография, работохолизъм, флиртове, афери, изолация, крайности, всички те са нездравословни „бягства“, които временно ни опияняват. В какво ще залитнем зависи от нашата личност, от склонността на нашия темперамент.

Нека не правим нещата само духовни! Бог ни е създал с душа, която си има своите нужди. Е, има една подробност, дали ги снабдяваме по начин, който Бог одобрява. Как да се опазим от нездравословното „бягство“??

Нека си зададем няколко въпроса и да си отговорим честно!
– Ще бъдат ли наранени хора от начина, по който „бягаме“ – ние самите, близките ни, приятелите или познатите ни?
– Нашето поведение признак на зрялост ли е? Морално ли е?
– Това поведение безотговорно ли е? Оправдаваме ли усилията на хората, които са инвестирали в нас?
– Има ли хора, които ще се почувстват изоставени, пренебрегнати, ощетени, защото са разчитали на нас?
– Това поведение детинско ли е? Държим ли се като тинейджер, който иска да си живее безгрижно?
– Какво казва библията и Бог за начина, по който „бягаме“?
– Нашето „бягство ще бъде ли причина да се отвори врата за дявола в живота на някой?
– Чувстваме ли се отчетни пред някого, за своето поведение? А пред Бог?

Много е важно да бъдем мъже и жени с интегритет, добър характер; хора, които носят отговорност; хора, които държат на ценностите и са готови да се изправят пред предизвикателствата в живота.

Зрялост е да не отстъпваш пред страха, а да поемаш отговорност за действията си.