Държа ли се като всезнайко?

Можем ли да се въздържаме да даваме непоискан съвет? Използваме ли в разговорите доста често изрази като “Трябва да…” или “Не трябва да..”?

Обикновено хората негодуват срещу някой, който винаги знае, кое е най-доброто за тях. Дори когато чувстваме, че сме спечелили правото да говорим в живота на някой, трябва да бъдем внимателни.

Не звучи толкова контролиращо ако кажем на някого: “Обмислил ли си….?” Ще бъде по-лесно прието от това да кажем: “Трябва да …” или “Не трябва да….”.

Чух един мъдър човек да казва: “Дори да имаме познания и прозрение за определена ситуация, понякога е разумно да премълчим и позволим на другите да се зарадват и се почувства удовлетворени, че могат да обяснят случващото се”. Да се правим на “експерти” по всяка тема е сигурен показател, че в нас има гордост и това отблъсква Бог и хората.

Ако се опитваме да покажем интелектуалното си превъзходство хората ще се отчуждят и може да ги накараме да търсят слабостите ни, за да “охладят” самочувствието ни. Ако сме склонни да бъдем “всезнайковци”, може би е нужно да направим едно честно изследване на душата си.

Може би е добре да се запитаме: Дали чрез демонстрирането на знания не искам да прикрия своята несигурност? Дали не копнея за внимание и признание от другите, защото не го получавам от източника, от който бих желал?

Ето нещо полезно, което можем да се опитаме да правим:

Да изслушваме внимателно другите; да ги питаме какви идеи имат; да не им се противопоставяме и коригираме и да ограничим предложенията си си до едно, две.

Ще бъдем изненадани колко бързо взаимоотношенията ни с другите ще се подобрят.

Хората се радват на водят диалог, а не да слушат монолог.

Дали да не започнем да живеем според проверения във времето библейски принцип:

“Мъдрите не се опитват да демонстрират своите знания!”